Футболното хулиганство се превърна в хроничен проблем
Ултрасите са в общественост със свои правила, които се разграничават от стандартите на обществото * Това са младежи без обществена реализация, желаят да потвърдят някакъв потенциал
- Проф. Гайдаров, по какъв начин се стигна за следващ път до подобен случай по време на футболен мач, при който бе ранена полицайка?
- Футболното безчинство се трансформира в продължителен проблем за обществото ни и той не е обвързван единствено с съответно спортно събитие. Виждате, че даже и представители на спорта означиха, че за жалост тези събития рецидивират. Това е история, която продължава доста години. Ако би трябвало да се опитаме да я проучваме в по-мащабен проект, то тя демонстрира характерни проблеми на разпад на обществото. Колкото по-разпръснати са индивидите и не са свързани в общи обществени процеси, толкоз повече се усилва рискът от асоциално и нападателно държание. Има още един фактор, който оказва въздействие, и това е характерната общественост, към която принадлежат съответните причинители. Тя има свои лични правила и живот, които се разграничават безпределно доста от стандартите на обществото. Тази разлика в моделите на държание се отразява върху обособени човеци, които без да могат задоволително добре да се разпознават със наложителните правила на обществото, избират пространствата, които разрешават такива нападателни и даже незаконни дейности.
- Набелязахте някои акценти, само че какъв тъкмо е профилът на футболните хулигани и какво целят тези хора с сходно държание?
- Става дума за младежи без обществена реализация, които не са свързани по натурален метод със същностните параметри на публичното всекидневие - учебно заведение, труд, семейство, щедрост. Така самостоятелната им интензивност се насочва напълно в едно характерно пространство, което се намира настрана от общите трендове. В тази общественост те намират задоволство във вътрешно психически проект, тъй като там могат да изразят самите себе си, без значение че това от време на време скандализира и даже минава границите на закона.
- Искат ли тези хора да притеглят вниманието към себе си?
- Да, желаят да покажат себе си и да получат утвърждението в тази група. Там те намират своето място.
- Мислите ли обаче, че сходни произшествия към този момент биха тормозили доста младежи, ще се откажат ли съгласно вас да посещават стадионите?
- За младежите не знам, само че по-възрастните към този момент се замислят до каква степен спортът като представление в действителност може да донесе позитивни страсти. За младите е доста по-важно да се занимават със спорт, със значими обществени действия. Енергията им би трябвало да се употребява за потребни неща. Съществуват доста самостоятелни разлики, тъй че няма обединен образ на младежта. Затова не трябва да ги слагаме под общ знаменател. Младите хора в този момент имат самостоятелно виждане на света, мислят прагматично. Като че ли това са характерностите на младежа от позиция на общественото му действие. Те са доста по-амбициозни и стимулирани, когато си изберат идея. Зависи обаче каква е тя. Ако обществото не им помогне, като ги насочва, то ги слага в един капан, в който не знаят накъде да се движат. Нещата са взаимно свързани. Ако желаеме младежите да са обществено виновни и целенасочени, то тогава би трябвало институциите, родителите, учителите да дават и да изискват от младежа просоциални модели на държание.
- Необходими ли са обаче драконовски ограничения, както акцентираха някои специалисти? И по какъв начин ще коментирате концепциите, които се лансираха като промени?
- Има си закон за запазване на публичния ред при спортни събития. Той е обнародван през 2004 година. След толкоз време в действителност нещата са изменени. От тази позиция дано има някакво усъвършенстване. Проблемът обаче е, че този закон не се ползва в цялостния му размер. Тогава на какво съображение да споделяме, че не работи. Затова апелът ми е, когато има законово организиран инструментариум, да се употребява в цялост, като налаганите санкции се преценяват с самостоятелната тежест на провинението. Не бива да се вършат и изключения, тъй като те рефлектират отрицателно върху останалите участници в тези. В момента се получава следното - моли се към основаването на нов закон, вместо дружно с това да се изисква строгото съблюдаване на настоящите разпореждания. Трябва да се подходи сложно и да бъдат ангажирани всички страни, които имат отношение и отговорности към казуса „ футболно безчинство ”
- Трябва ли достъпът до стадиона да става посредством персонална карта, ще промени ли нещо това?
- Това от дълго време е приложено във всички страни, които имат триумф в битката с футболното безчинство - Англия, Германия, Италия и други Там има избран ред за достъп до стадионите. Има наказания, които би трябвало да бъдат употребявани. Когато да вземем за пример на някого е наложена възбрана за достъп до стадион, тя категорично би трябвало да се съблюдава. Може най-малко на Националния стадион да се конфигурира нужната техника за надзор на достъпа и лицево различаване, тъй че да се разпознава всеки, който е погазил закона. Друго, което може да се направи, е самите почитател клубове да се разграничат от тези свои членове, които нарушават етичния кодекс на държание и правят актове на вандализъм и принуждение. Това също се ползва в редица страни.
- Знаете, че е мъчно да се откри причинител на подобен случай, само че по какъв начин въобще се стига до това, че да се внасят пиратки и самоделно направени бомбички?
- Това е следващият сигнал, който сподели, че има нужда от усилване на контрола. Знаете ли кое е страшното - че и агресорите, и жертвите са оставени сами на себе си. Тъй наречените ултраси са оставени да имат сходни прояви, макар че могат да бъдат следени. От другата страна, са жертвите, които не получават нужната обществена поддръжка, нито схващане, нито отмъщение. Това е драмата. По средата се намират институциите. Ние би трябвало да молим те да бъдат задоволително ефикасни. Институцията е нереално пространство, което се населява от съответни хора. Но съответните хора би трябвало да подхващат съответните стъпки.
- Казахте, че футболното безчинство се е трансформирало в продължителен проблем, само че ескалира ли през последните години?
- В логиката на психиката, изключително когато става дума за сигурност, се приказва за така наречен възприемана сигурност или сигурност. Това е субективната оценка на индивида във връзка с заобикалящата го среда - до каква степен му дава успокоение или го натоварва със страхове. Някой може да ни споделя, че е подхванал ограничения и е повишил сигурността, само че е значимо жителите по какъв начин ще възприемат това и дали ще го потвърдят. Искаме да имаме едно умерено общество, хората да бъдат позитивно настроени. Ако живеят в страхове, по какъв начин да възнамеряват бъдещето си. Това е също толкоз значимо, както и фактологията на записаните произшествия.
Визитка:
Роден е на 5 юни 1960 година
Бил е шеф на Института по логика на психиката - Министерство на вътрешните работи
Професор в Департамент „ Национална и интернационална сигурност “, Магистърски факултет, Нов български университет
Преподавател в Юридическия факултет и Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”
Член на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България
- Проф. Гайдаров, по какъв начин се стигна за следващ път до подобен случай по време на футболен мач, при който бе ранена полицайка?
- Футболното безчинство се трансформира в продължителен проблем за обществото ни и той не е обвързван единствено с съответно спортно събитие. Виждате, че даже и представители на спорта означиха, че за жалост тези събития рецидивират. Това е история, която продължава доста години. Ако би трябвало да се опитаме да я проучваме в по-мащабен проект, то тя демонстрира характерни проблеми на разпад на обществото. Колкото по-разпръснати са индивидите и не са свързани в общи обществени процеси, толкоз повече се усилва рискът от асоциално и нападателно държание. Има още един фактор, който оказва въздействие, и това е характерната общественост, към която принадлежат съответните причинители. Тя има свои лични правила и живот, които се разграничават безпределно доста от стандартите на обществото. Тази разлика в моделите на държание се отразява върху обособени човеци, които без да могат задоволително добре да се разпознават със наложителните правила на обществото, избират пространствата, които разрешават такива нападателни и даже незаконни дейности.
- Набелязахте някои акценти, само че какъв тъкмо е профилът на футболните хулигани и какво целят тези хора с сходно държание?
- Става дума за младежи без обществена реализация, които не са свързани по натурален метод със същностните параметри на публичното всекидневие - учебно заведение, труд, семейство, щедрост. Така самостоятелната им интензивност се насочва напълно в едно характерно пространство, което се намира настрана от общите трендове. В тази общественост те намират задоволство във вътрешно психически проект, тъй като там могат да изразят самите себе си, без значение че това от време на време скандализира и даже минава границите на закона.
- Искат ли тези хора да притеглят вниманието към себе си?
- Да, желаят да покажат себе си и да получат утвърждението в тази група. Там те намират своето място.
- Мислите ли обаче, че сходни произшествия към този момент биха тормозили доста младежи, ще се откажат ли съгласно вас да посещават стадионите?
- За младежите не знам, само че по-възрастните към този момент се замислят до каква степен спортът като представление в действителност може да донесе позитивни страсти. За младите е доста по-важно да се занимават със спорт, със значими обществени действия. Енергията им би трябвало да се употребява за потребни неща. Съществуват доста самостоятелни разлики, тъй че няма обединен образ на младежта. Затова не трябва да ги слагаме под общ знаменател. Младите хора в този момент имат самостоятелно виждане на света, мислят прагматично. Като че ли това са характерностите на младежа от позиция на общественото му действие. Те са доста по-амбициозни и стимулирани, когато си изберат идея. Зависи обаче каква е тя. Ако обществото не им помогне, като ги насочва, то ги слага в един капан, в който не знаят накъде да се движат. Нещата са взаимно свързани. Ако желаеме младежите да са обществено виновни и целенасочени, то тогава би трябвало институциите, родителите, учителите да дават и да изискват от младежа просоциални модели на държание.
- Необходими ли са обаче драконовски ограничения, както акцентираха някои специалисти? И по какъв начин ще коментирате концепциите, които се лансираха като промени?
- Има си закон за запазване на публичния ред при спортни събития. Той е обнародван през 2004 година. След толкоз време в действителност нещата са изменени. От тази позиция дано има някакво усъвършенстване. Проблемът обаче е, че този закон не се ползва в цялостния му размер. Тогава на какво съображение да споделяме, че не работи. Затова апелът ми е, когато има законово организиран инструментариум, да се употребява в цялост, като налаганите санкции се преценяват с самостоятелната тежест на провинението. Не бива да се вършат и изключения, тъй като те рефлектират отрицателно върху останалите участници в тези. В момента се получава следното - моли се към основаването на нов закон, вместо дружно с това да се изисква строгото съблюдаване на настоящите разпореждания. Трябва да се подходи сложно и да бъдат ангажирани всички страни, които имат отношение и отговорности към казуса „ футболно безчинство ”
- Трябва ли достъпът до стадиона да става посредством персонална карта, ще промени ли нещо това?
- Това от дълго време е приложено във всички страни, които имат триумф в битката с футболното безчинство - Англия, Германия, Италия и други Там има избран ред за достъп до стадионите. Има наказания, които би трябвало да бъдат употребявани. Когато да вземем за пример на някого е наложена възбрана за достъп до стадион, тя категорично би трябвало да се съблюдава. Може най-малко на Националния стадион да се конфигурира нужната техника за надзор на достъпа и лицево различаване, тъй че да се разпознава всеки, който е погазил закона. Друго, което може да се направи, е самите почитател клубове да се разграничат от тези свои членове, които нарушават етичния кодекс на държание и правят актове на вандализъм и принуждение. Това също се ползва в редица страни.
- Знаете, че е мъчно да се откри причинител на подобен случай, само че по какъв начин въобще се стига до това, че да се внасят пиратки и самоделно направени бомбички?
- Това е следващият сигнал, който сподели, че има нужда от усилване на контрола. Знаете ли кое е страшното - че и агресорите, и жертвите са оставени сами на себе си. Тъй наречените ултраси са оставени да имат сходни прояви, макар че могат да бъдат следени. От другата страна, са жертвите, които не получават нужната обществена поддръжка, нито схващане, нито отмъщение. Това е драмата. По средата се намират институциите. Ние би трябвало да молим те да бъдат задоволително ефикасни. Институцията е нереално пространство, което се населява от съответни хора. Но съответните хора би трябвало да подхващат съответните стъпки.
- Казахте, че футболното безчинство се е трансформирало в продължителен проблем, само че ескалира ли през последните години?
- В логиката на психиката, изключително когато става дума за сигурност, се приказва за така наречен възприемана сигурност или сигурност. Това е субективната оценка на индивида във връзка с заобикалящата го среда - до каква степен му дава успокоение или го натоварва със страхове. Някой може да ни споделя, че е подхванал ограничения и е повишил сигурността, само че е значимо жителите по какъв начин ще възприемат това и дали ще го потвърдят. Искаме да имаме едно умерено общество, хората да бъдат позитивно настроени. Ако живеят в страхове, по какъв начин да възнамеряват бъдещето си. Това е също толкоз значимо, както и фактологията на записаните произшествия.
Визитка:
Роден е на 5 юни 1960 година
Бил е шеф на Института по логика на психиката - Министерство на вътрешните работи
Професор в Департамент „ Национална и интернационална сигурност “, Магистърски факултет, Нов български университет
Преподавател в Юридическия факултет и Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски ”
Член на Управителния съвет на Дружеството на психолозите в България
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ